Димитър Нивичанов
Димитър Нивичанов | |
български военен и общественик | |
Роден |
около 1896 г.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 1975 г.
|
Учил в | Национален военен университет |
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Семейство | |
Баща | Атанас Нивички |
Димитър Атанасов Нивичанов или Нивичански е български военен и общественик от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър е роден към края на XIX век в струмишкото село Нивичино, тогава в Османската империя, в семейството на славния местен деец на ВМОРО Атанас Нивички. Нередки гости на баща му са най-видните хора на организацията като Гоце Делчев и Даме Груев. Когато бил дете, веднъж докато бил в селото, Груев го извикал при себе си, съветвал го как да учи добре и му подарил една бяла меджидия, за да си купи учебници и учебни помагала.[1]
Учи във Военното училище в София, което завършва през август 1917 година и след това се включва в Първата световна война като подпоручик. Взводен командир е в Тридесет и деветия пехотен солунски полк. За отличия и заслуги през третия период на войната е награден с военен орден „За храброст“, IV степен.[2] Произведен е в поручик и влиза в запаса.[3]
Активен е сред македонската емиграция в България. Членува в Струмишкото братство. На общо събрание на 1 февруари 1925 година е избран за секретар-касиер в настоятелството на братството.[3]
По време на българското управление в Македония, през 1941 година полицейски комендант Димитър Нивичански е назначен за началник на новооткритото полицейско училище в град Сяр.[4] Към 1943 година е областен полицейски началник на Битолската област.[5][6]
През 1975 година пише биография на баща си, в която е поместено и негово писмо до Македонската академия на науките и изкуствата, в което изразява разочарованието си от състоянието на семейната си къща и иска тя да бъде превърната в музей, заявявайки, че селото „може да прерасне в чудесно място за почивка на работници от Струмица и Струмишко“.[7] В писмото пише, че има и по-подробна биография на баща си.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национално-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. с. 127.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 62-63
- ↑ а б Ново настоятелство // Независима Македония. Брой 99. 27 февруарий 1925 год. с. 3.
- ↑ Полицейско училище въ Сѣръ // Български югъ. I (12). 20 дек. 1941 г. с. 4.
- ↑ Областна полиц. конференция // Пелистерско ехо. II (61). 27 февруарий, 1943 год. с. 1.
- ↑ Рѣдъкъ примѣръ на просвѣтено родолюбие // Пелистерско ехо. II (71). 6 юлий 1943 год. с. 3.
- ↑ Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национално-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. с. 126 – 129.
- ↑ Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национално-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. с. 128.
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български общественици от Македония
- Тридесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български офицери от Македония
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Български поручици
- Български имигранти от Македония в София
- Дейци на Македонските братства
- Хора от община Василево